gay parade
Много шум се вдигна покрай първия гей парад в София. Шумът обаче беше и продължава да бъде прекалено общ, за да го възприемаме еднозначно. Хомосексуални, хетеросексуални, хомофоби, либерали, националисти, позьори и всякаква човешка сган участваше в общия социален парад, в който едно малко, но добре преекспонирано шествие, изживя своето обществено внимание... На фона на многообразието от новини, с изкривени акценти.
Жалко е да се връщаме постоянно в първи клас, да си припомняме неща, които сякаш не би трябвало да се обсъждат, но разбира се, това не е идеален случай, а невежеството и агресията остават двете страни на едно и също нещо. Не може един ограничен в незнанието си човек да бъде реално толерантен. Правилно се изказа и Сталик, осъзнавайки че нехвърляйки камък по някого, не предполага наличие на толерантност у някого. Същото би трябвало да обезпокои Боян Расате, безумно провеждащ анти-гей акциите си, хванал малката си дъщеря под ръка. Нито невежеството, нито преднамерената анти-политика са за предпочитане. Така, както и двете разчитат на собственото си ограничение, те носят след себе си едно и също. В единият случай това е статично несъгласие, в другия - агресивно такова.
Затова трябва да се напомнят отново някои факти.
- Въпреки че има множество теории за това, какво представлява и на какво се дължи, съвременната наука твърди, че хомосексуалността не е болест. Не е и психологически проблем. В някаква степен е обвързана с генетичното унаследяване, но е и въпрос на социализация. Както и да наричаме хомосексуалността обаче в крайна сметка сексуалността не се разглежда единствено и само в аспекта на възпроизводството, а в човешкото общество тя има други значими аспекти.
- По-толерантно и без негативизъм звучи "хомосексуален", вместо "хомосексуалист", също така "хомосексуалност", вместо "хомосексуализъм", въпросът не е толкова езиково-граматичен, колкото касае конотациите на двете форми на думата, чиято употреба в повечето случаи е доста избирателна.
За повече изчерпателна информация тук.
Самият парад в крайна сметка беше плаха гей-проява. Въпреки че не малка част от участващите не са позьори, мечтаещи да станат център на общественото внимание и да натирят сексуалността си в носа на другите, както бяха обвинявани от страна на другите хомосексуални, така и от хетеросексуалните, които твърде малко знаят за хомосексуалността като цяло. Напротив - бяха със съвсем други подбуди. Основно като че ли беше желанието да се изрази самоличността, при това публично, показно, което не е непременно изкривено, независимо че имаше и такъв момент.
Доказа се обаче, че парадът е бил необходим. Най-малкото за собствено удовлетворение на всички, осмелили се да покажат лицето си (адмирации за което), както и заради реакциите, подсказващи тоталното невежество на масата, в едно с демагогията, политическата и социалната, с опозицията "против всичко и всекиго"... на фона на финансовото и политическо напрежение. Ексцесиите наистина бяха повече от очакваните или може би не си представях, че ще има толкова организирана хомофобска кампания. Трябва да се отчете и работата на полицията, която съумя да запази обществения ред в границите на нормата и да арестува не малко анти-активисти. Ролята на полицията, на някои политици и медии, отразяващи по необходимия начин събитието, ще способстват за необходимата обществена поносимост. Но позитивите ще се осъзнават много по-късно, остава очакването за редуциране на информацията, за постепенното й улягане и за формирането на по-зрели отношения... Когато, някога, един такъв парад няма да е носител на негативни настроения, а на израз на една обща съпричастност с идеите за равноправието между хора от различни раси и етноси, религиозни, политически и лични убеждения, сексуална ориентация...
На този етап парада трябва да се разглежда на фона на общото социално състояние, на страстите покрай европейското първенство, покрай многото социални аспекти, предизвикващи масови недоволства и желания за протест. Трябва да се отчете, че информациите за него и всички паралелни събития са твърде взаимосвързани, което прави оценката на събитието по-скоро условно.
Общо взето, смея да обобщя, бай-ганьовщината се прояви отново, но в своя съвременен вид - прикрита зад маската на лицемерния си национализъм и смешния сексизъм, позоваващи се на избледняващите патриархални устои, в общество, търсещо отчаяно самоличността си...
Ето тук и един разказ от мястото на събитието.
________________________________
Жалко е да се връщаме постоянно в първи клас, да си припомняме неща, които сякаш не би трябвало да се обсъждат, но разбира се, това не е идеален случай, а невежеството и агресията остават двете страни на едно и също нещо. Не може един ограничен в незнанието си човек да бъде реално толерантен. Правилно се изказа и Сталик, осъзнавайки че нехвърляйки камък по някого, не предполага наличие на толерантност у някого. Същото би трябвало да обезпокои Боян Расате, безумно провеждащ анти-гей акциите си, хванал малката си дъщеря под ръка. Нито невежеството, нито преднамерената анти-политика са за предпочитане. Така, както и двете разчитат на собственото си ограничение, те носят след себе си едно и също. В единият случай това е статично несъгласие, в другия - агресивно такова.
Затова трябва да се напомнят отново някои факти.
- Въпреки че има множество теории за това, какво представлява и на какво се дължи, съвременната наука твърди, че хомосексуалността не е болест. Не е и психологически проблем. В някаква степен е обвързана с генетичното унаследяване, но е и въпрос на социализация. Както и да наричаме хомосексуалността обаче в крайна сметка сексуалността не се разглежда единствено и само в аспекта на възпроизводството, а в човешкото общество тя има други значими аспекти.
- По-толерантно и без негативизъм звучи "хомосексуален", вместо "хомосексуалист", също така "хомосексуалност", вместо "хомосексуализъм", въпросът не е толкова езиково-граматичен, колкото касае конотациите на двете форми на думата, чиято употреба в повечето случаи е доста избирателна.
За повече изчерпателна информация тук.
________________________________
Самият парад в крайна сметка беше плаха гей-проява. Въпреки че не малка част от участващите не са позьори, мечтаещи да станат център на общественото внимание и да натирят сексуалността си в носа на другите, както бяха обвинявани от страна на другите хомосексуални, така и от хетеросексуалните, които твърде малко знаят за хомосексуалността като цяло. Напротив - бяха със съвсем други подбуди. Основно като че ли беше желанието да се изрази самоличността, при това публично, показно, което не е непременно изкривено, независимо че имаше и такъв момент.
Доказа се обаче, че парадът е бил необходим. Най-малкото за собствено удовлетворение на всички, осмелили се да покажат лицето си (адмирации за което), както и заради реакциите, подсказващи тоталното невежество на масата, в едно с демагогията, политическата и социалната, с опозицията "против всичко и всекиго"... на фона на финансовото и политическо напрежение. Ексцесиите наистина бяха повече от очакваните или може би не си представях, че ще има толкова организирана хомофобска кампания. Трябва да се отчете и работата на полицията, която съумя да запази обществения ред в границите на нормата и да арестува не малко анти-активисти. Ролята на полицията, на някои политици и медии, отразяващи по необходимия начин събитието, ще способстват за необходимата обществена поносимост. Но позитивите ще се осъзнават много по-късно, остава очакването за редуциране на информацията, за постепенното й улягане и за формирането на по-зрели отношения... Когато, някога, един такъв парад няма да е носител на негативни настроения, а на израз на една обща съпричастност с идеите за равноправието между хора от различни раси и етноси, религиозни, политически и лични убеждения, сексуална ориентация...
На този етап парада трябва да се разглежда на фона на общото социално състояние, на страстите покрай европейското първенство, покрай многото социални аспекти, предизвикващи масови недоволства и желания за протест. Трябва да се отчете, че информациите за него и всички паралелни събития са твърде взаимосвързани, което прави оценката на събитието по-скоро условно.
Общо взето, смея да обобщя, бай-ганьовщината се прояви отново, но в своя съвременен вид - прикрита зад маската на лицемерния си национализъм и смешния сексизъм, позоваващи се на избледняващите патриархални устои, в общество, търсещо отчаяно самоличността си...
________________________________
Ето тук и един разказ от мястото на събитието.
0 comment's:
Публикуване на коментар