еднополови отношения?
Stalik е един от най-упоритите в интернет пространството, опитващи се да изяснят проблемите на т.н. ЛГБТ общество, да представят една различна социална позиция и да се борят чисто информационно с хомофобията. Разбира се по някои точки мнението ни се различава и точно поради възникналите различния бих искал да повдигна въпросите и тук.
Факт е, че съществуват хомосексуални двойки, които съжителстват от години. Такива са Петър (38) и Асен(29). Техният съвместен живот не се различава кой знае колко от този на всички останали. Това, което е различното е изолираността на техните отношения в обществото и... липсата на законова рамка, която да разглежда отношенията им. Те живеят заедно, но те не демонстрират пред останалите съвместния си живот. Отношението на повечето хора към тях е по-скоро негативно. Неразбирането е вероятно основната причина за това отношение. И докато някои могат да прекрачат този праг на нетърпимостта и да се опитат да разберат хората, които предизвикват у тях недоумение, други просто ги отхвърлят и не желаят да разбират нищо.
Това разбира се не им пречи да продължават да живеят заедно. Петър има дете от жена, с която нямат законен съюз. След като заживяват заедно с партньора си, на него му е забранено да вижда детето си. Майката прави всичко възможно да дискридитира отношенията им и двамата се принуждават да заминат далеч от града, в който дотогава са живяли. Оттогава те живеят в обичайна за страната обществена изолация.
Но те се обичат. Искат да имат семейство, общо семейство. Да отгледат дете, заедно. Но нямат възможност. Затова правят планове да имигрират в САЩ. Или в някоя страна на ЕС, където отношенията им ще са легитимни и недискриминиращи.
Наскоро НС реши да направи промени в Семейния кодекс. Подобно на множество европейски страни, тези промени решават и проблемите на хомосексуалните. Озаконяват се гражданските бракове или фактическите съжителства, с което двойките имат ред права и задължения един пред друг и пред държавата. Все пак равноправието е онази основна идея, върху което се базира ЕС. Равни, независимо от етническата, расова, полова, политическа и всякаква друга принадлежност. В това число и сексуална ориентация. За съблюдаването на това равенство е създадена и Комисията за защита от дискриминация. Тя излиза със становище по отношение на законопроекта и съветва за промяна на някои точки от плануваните изменения, в които се разглежда "съвместното съжителство между хора от двата пола". Т.е. никъде не се разглежда съществуването на съжителството между двамата, Петър и Асен. А то е факт, от години!
Те може да се подпишат в писмото до Правната комисия на НС, отворено писмо и до медиите. Могат и да не го направят. Но вероятно ще продължават да съжителстват още дълго време. Те не смеят да вярват, че някога в България ще имат свободата да бъдат открити в едно цивилизовано общество. Но се надяват, че ще може да бъде озаконена връзката им. Надяват се, че някой ден ще могат да осиновят дете и да го отглеждат тук. Защото знаят колко изоставени деца преживяват там! И че грижите им в пъти ще надвишават това, което им предлагат домовете...
И това не са някакви утопични мечти. Това нещо съществува. И е законно. И най-важното - няма никакви психологически последци от това, че едно дете е отглеждано от еднополови родители. Наблюдава се неразбирането от страна на другите. Когато родителите на детето са социално различни, независимо в какъв смисъл на тази различност - сексуална, етническа, политическа, религиозна...
...Ето тук е моментът да внеса моите виждания и някои резерви. Мисля, че е време да се внесе изменение на Семейния кодекс по отношение на "фактическите съжителства", с което да се позволи на хора от един и същи пол да "съжителстват законово". Това от една страна е почти формално, понеже това фактически съществува, остава да съществува и юридически. От друга това води до някои задължения и права, които в реалния живот почти никога човек не се сблъсква, но са необходими, когато се случи.
Това не е граждански съюз, който да позволява на еднополовите двойки да имат всички права, каквито имат разнополовите - осиновяване, семейна собственост, наследяване и т.н. И мисля, че на този етап е напълно достатъчно. Необходимо е да бъдат озаконени отношенията между еднополовите, но все още е твърде рано да се възприемат по-либералните възгледи. От гледна точка на обществените нагласи. Все още в България няма необходимите условия за нещо толкова либерално, но с тази почти формална крачка, мисля че посоката е ясна.
Петър и Асен ще имат фактическо съжителство, както имат и в този момент, но за да осиновят дете ще им трябва още търпение... Ще им се наложи вероятно да предприемат други начини, за да имат семейство...
Като Надя и Ивайло. Надя е лесбийка и има дългогодишни отношения с Елена. Ивайло от своя страна е гей и има партньор - Стоян. Надя и Ивайло имат дете и го отглеждат заедно. Пред семействата си те са "обикновено семсйство", но всеки един води собствен личен живот... Отношенията са сложни, но са се получили. И най-важното - детето има родители, които са мъж и жена, родители, с които по нищо не се различават външно от другите, когато единият от тях, независимо кой, реши да го вземе от детска градина...
_________________________________
Факт е, че съществуват хомосексуални двойки, които съжителстват от години. Такива са Петър (38) и Асен(29). Техният съвместен живот не се различава кой знае колко от този на всички останали. Това, което е различното е изолираността на техните отношения в обществото и... липсата на законова рамка, която да разглежда отношенията им. Те живеят заедно, но те не демонстрират пред останалите съвместния си живот. Отношението на повечето хора към тях е по-скоро негативно. Неразбирането е вероятно основната причина за това отношение. И докато някои могат да прекрачат този праг на нетърпимостта и да се опитат да разберат хората, които предизвикват у тях недоумение, други просто ги отхвърлят и не желаят да разбират нищо.
Това разбира се не им пречи да продължават да живеят заедно. Петър има дете от жена, с която нямат законен съюз. След като заживяват заедно с партньора си, на него му е забранено да вижда детето си. Майката прави всичко възможно да дискридитира отношенията им и двамата се принуждават да заминат далеч от града, в който дотогава са живяли. Оттогава те живеят в обичайна за страната обществена изолация.
Но те се обичат. Искат да имат семейство, общо семейство. Да отгледат дете, заедно. Но нямат възможност. Затова правят планове да имигрират в САЩ. Или в някоя страна на ЕС, където отношенията им ще са легитимни и недискриминиращи.
Наскоро НС реши да направи промени в Семейния кодекс. Подобно на множество европейски страни, тези промени решават и проблемите на хомосексуалните. Озаконяват се гражданските бракове или фактическите съжителства, с което двойките имат ред права и задължения един пред друг и пред държавата. Все пак равноправието е онази основна идея, върху което се базира ЕС. Равни, независимо от етническата, расова, полова, политическа и всякаква друга принадлежност. В това число и сексуална ориентация. За съблюдаването на това равенство е създадена и Комисията за защита от дискриминация. Тя излиза със становище по отношение на законопроекта и съветва за промяна на някои точки от плануваните изменения, в които се разглежда "съвместното съжителство между хора от двата пола". Т.е. никъде не се разглежда съществуването на съжителството между двамата, Петър и Асен. А то е факт, от години!
Те може да се подпишат в писмото до Правната комисия на НС, отворено писмо и до медиите. Могат и да не го направят. Но вероятно ще продължават да съжителстват още дълго време. Те не смеят да вярват, че някога в България ще имат свободата да бъдат открити в едно цивилизовано общество. Но се надяват, че ще може да бъде озаконена връзката им. Надяват се, че някой ден ще могат да осиновят дете и да го отглеждат тук. Защото знаят колко изоставени деца преживяват там! И че грижите им в пъти ще надвишават това, което им предлагат домовете...
И това не са някакви утопични мечти. Това нещо съществува. И е законно. И най-важното - няма никакви психологически последци от това, че едно дете е отглеждано от еднополови родители. Наблюдава се неразбирането от страна на другите. Когато родителите на детето са социално различни, независимо в какъв смисъл на тази различност - сексуална, етническа, политическа, религиозна...
_________________________________
...Ето тук е моментът да внеса моите виждания и някои резерви. Мисля, че е време да се внесе изменение на Семейния кодекс по отношение на "фактическите съжителства", с което да се позволи на хора от един и същи пол да "съжителстват законово". Това от една страна е почти формално, понеже това фактически съществува, остава да съществува и юридически. От друга това води до някои задължения и права, които в реалния живот почти никога човек не се сблъсква, но са необходими, когато се случи.
Това не е граждански съюз, който да позволява на еднополовите двойки да имат всички права, каквито имат разнополовите - осиновяване, семейна собственост, наследяване и т.н. И мисля, че на този етап е напълно достатъчно. Необходимо е да бъдат озаконени отношенията между еднополовите, но все още е твърде рано да се възприемат по-либералните възгледи. От гледна точка на обществените нагласи. Все още в България няма необходимите условия за нещо толкова либерално, но с тази почти формална крачка, мисля че посоката е ясна.
_________________________________
Петър и Асен ще имат фактическо съжителство, както имат и в този момент, но за да осиновят дете ще им трябва още търпение... Ще им се наложи вероятно да предприемат други начини, за да имат семейство...
Като Надя и Ивайло. Надя е лесбийка и има дългогодишни отношения с Елена. Ивайло от своя страна е гей и има партньор - Стоян. Надя и Ивайло имат дете и го отглеждат заедно. Пред семействата си те са "обикновено семсйство", но всеки един води собствен личен живот... Отношенията са сложни, но са се получили. И най-важното - детето има родители, които са мъж и жена, родители, с които по нищо не се различават външно от другите, когато единият от тях, независимо кой, реши да го вземе от детска градина...
0 comment's:
Публикуване на коментар