off!!!

Защо всеки се чувства винаги длъжен да критикува, да обсъжда, да определя нещо или някого за нормално и обратното!?! Виновни за всичко, луди по начало, отблъскващо изглеждащи, тъпи природно, простаци от селски тип... цял арсенал от обвинения, които се сипят навсякъде и по всяко време.

Не че изначално човекът е нещо съвършено. Както отдавна се убедихме, съвършенството е всичко отвъд човешкото, отвъд неговото мислене за нещата. Или пък всичко, което се опитва да създаде абстракции и да надхвърли човешкото, макар и с човешки средства...

Но така или иначе това неизбежно ни ограничава в един порочен кръг - от страсти и изкривени мисли. Всички са виновни, виновни за всичко!

Да кажем, че се опитваме да живеем в едно общество на различията, в един разнообразен човешки свят. Глупаво е човек да злобее, макар често и аз да се впускам в критика. Някак обаче съумявам да надхвърля малките дребни дразнещи елементи и да ги погледна от една обща гледна точка. Старая се да приемам всички недостатъци и качества на хората, да ги приема такива, каквито са и такива, каквито искат да изглеждат пред другите. Но в същото време си оставам вътрешно консервативен към много неща и съответно се отдавам на обширна мизантропия.

Отвъд това обаче всичко е ясно - хората са нещо ужасяващо като цяло... и за съжаление и аз съм човек...